„МАЛЕНЬКИЙ ПРИНЦ”
Геннадий Михайлович Черепов (1934-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАЛКИЯТ ПРИНЦ
В реката плува слънце с топъл нрав.
На бряг – момченце, весело другарче.
До него е Печалното глухарче –
с перука бяла принц голямоглав.
Бърборят те: за своите земи,
за хора, звезден рой, бонбони сладки...
Но все пак ний да бъдем деликатни –
да ги оставим двамата сами.
И тъй – в редовни срещи до зори,
разделяха се чак след изгрев златен.
Тъжеше принцът, щом не види брата
от сагата на Сент Екзюпери.
А по реката слух пълзи нездрав
(разнасят го клюкарстващите свраки)
за малкия и странния приятел –
с перука бяла принц голямоглав.
Но ето, че вихрушка завъртя
снега от планините към гората,
бе принцът връхлетян от синкав вятър –
перуката му взе и отлетя.
Помръкна принцът, стана зъл и гол.
Момчето, принца гледайки, заплака.
Бе пожълтял и бе изчезнал лакът
от лекия копринен камизол.
В реката плува слънце с топъл нрав.
И малкият за пръв път се досети,
че също е глухарче – тъжно цвете –
с перука бяла и голямоглав.
Ударения
МАЛКИЯТ ПРИНЦ
В река́та плу́ва слъ́нце с то́пъл нра́в.
На бря́г – момче́нце, ве́село друга́рче.
До не́го е Печа́лното глуха́рче –
с перу́ка бя́ла при́нц голямогла́в.
Бърбо́рят те́: за сво́ите земи́,
за хо́ра, зве́зден ро́й, бонбо́ни сла́дки...
Но все́ пак ни́й да бъ́дем делика́тни –
да ги оста́вим два́мата сами́.
И тъ́й – в редо́вни сре́щи до зори́,
разде́ляха се ча́к след и́згрев зла́тен.
Тъже́ше при́нцът, што́м не ви́ди бра́та
от са́гата на Се́нт Екзюпери́.
А по река́та слу́х пълзи́ нездра́в
(разна́сят го клюка́рстваштите свра́ки)
за ма́лкия и стра́нния прия́тел –
с перу́ка бя́ла при́нц голямогла́в.
Но е́то, че вихру́шка завъртя́
снега́ от планини́те към гора́та,
бе при́нцът връхлетя́н от си́нкав вя́тър –
перу́ката му взе́ и отлетя́.
Помръ́кна при́нцът, ста́на зъ́л и го́л.
Момче́то, при́нца гле́дайки, запла́ка.
Бе пожълтя́л и бе́ изче́знал ла́кът
от ле́кия копри́нен камизо́л.
В река́та плу́ва слъ́нце с то́пъл нра́в.
И ма́лкият за пръ́в път се досе́ти,
че съ́што е глуха́рче – тъ́жно цве́те –
с перу́ка бя́ла и голямогла́в.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Геннадий Черепов
МАЛЕНЬКИЙ ПРИНЦ
На север солнце плыло по реке.
На берегу сидел веселый мальчик.
С ним рядом принц – Печальный одуванчик.
Большеголовый, в белом парике.
Они болтали каждый о своем:
О людях, звездах и конфетах мятных…
Но все же мы, читатель, деликатны –
И потому оставим их вдвоем.
И так они встречались до зари
И расставались лишь после заката.
Принц горевал, когда не видел брата
Из грустной сказки Сент-Экзюпери.
А между тем шли слухи по реке
(Их разнесли болтливые сороки),
Что с мальчиком сдружился одинокий
Принц-одуванчик в белом парике.
И вот однажды, прошумев о лес,
С гор снеговых
На солнечном рассвете
Вдруг налетел на принца синий ветер,
Схватил парик –
И с париком исчез.
Принц постарел, стал молчалив и зол.
И мальчик, глядя на него, заплакал.
И пожелтел, и не светился лаком
На принце легкий шелковый камзол.
На север солнце плыло по реке.
И в первый раз подумал горько мальчик,
Что он, наверно, тоже одуванчик –
Большеголовый, в белом парике.
---------------
Руският поет Генадий Черепов (Геннадий Михайлович Черепов) е роден през ноември 1934 г. в с. Чьорная Гряз, Алтайския край. Арестуван по обвинение в терористична дейност, той е осъден и дълги години лежи в затвора. След освобождаването му през 1963 г. учи във Факултета по ядрена физика към Красноярския университет, увлича се от философия и езотеризъм. През 1967 г. отново е арестуван и излежава нова присъда. Пише стихове от 1953 г., когато е в лагера Озерлаг. През годините, в които е на свобода, негови стихове излизат в сп. „Знамя”, сп. „Дон”, сп. „Октябрь”, антологията „Поэзия концлагерей” (1976 г.) и др. Автор е на стихосбирката „Недра” (1983 г.). Умира на 25 ноември 2001 г. в старчески дом в Ставрополския край.